Галерията не функционира. Извинявам се за това.

Още>>>

Най-после дойде време и за „пишман“ ревюто ми на първото по рода си спин-оф заглавие с Лара Крофт. А както изглежда - и последното въобще заглавие с британската археоложка такава, каквато я знаехме досега.
Историята е под средното ниво и по плоскост съперничи на някогашните представи за географията на Земята. Лара Крофт открива древен артефакт в джунглите на Централна Америка. В легендите се разказва, че Димното огледало, някогашният източник на злите сили на демона Золот, сега служи като негов вечен затвор. След неравна битка между Господаря на мрака (не Ози ;-) и воините на защитника на човечеството, майанския вожд Тотек, вторият успява да заключи лошковеца в собственото му огледало. Така Тотек се превръща в пазителя на светлината, чийто неподвластен на времето дълг е да предотврати подобно нещо от повторно случване. Лара, с цялата си непредпазливост, довежда местен латино мафиот с руско прозвище до местонахождението на ценната реликва и, о, (не)очакваното се случва! Золот е освободен, бяга и заплашва да погълне света в мрак, а нашата госпожица е принудена да работи в комбина с току-що събудения Тотек, за да оправи кашата, която тя и мачовците са забъркали. Историята блести от оригиналност, нали? Почакайте да чуете войс-оувъра – той направо ще ви скрие шапката.
Очудващо наистина, но геймплеят е изключително свеж и в повечето време приятен. Пъзелите са доста оригинални, понякога малко предсказуеми, но винаги решаването им доставя удоволствие и удовлетворение. И досега си спомням с умиление колко топки избутах и колко врати отворих с тях. Нивата изобилстват от всевъзможни капани и трикчета. Освен любимите ми топки, които вече споменах, имаме задължителните копия от пода, чувствителни към теглото на нашата Лара; дръпни ръчка – отвори врата – бягай, докато не се е затворила хитринки; тайминг пъзели за синхронизиране на няколко елемента; срутващи се подове; масово разрушение с гранатомет и оригиналните дизайнерски хрумвания на Золот, които заслужават ако не награда, то поне признание. Все пак два динозавъра (единият при това огнен) и гигантски механизъм, наподобяващ тези на старинните музикални кутии, пък да не забравяме и отровните растения, не могат да се подминат без едно „Ау, това е яко!“. Готиното е и че сме въоръжени с неограничен брой бомбички, които освен че спестяват мъките на враговете ни, също така ни помагат и в решаването на загадките. Същото важи и за копието на Тотек. Общо взето откъм геймплея нямам оплаквания – играта поддържа подходящо темпо, така че да не е възможно да ни омръзне. Само за един дефект се сещам в момента. При игра с клавиатура е изключително трудно да позиционирате Лара. Поради изкривеността на перспективата на екрана (вероятно с цел всичко това да не прилича на 2Д) ми се наложи да натискам 3 бутона, за да движа мис Крофт в желаната посока (напред!). Естествено, това е доста неприятно – първо, компютърът забива, второ, ако решите да скачате по платформи, доста често ще слушате предсмъртни писъци.
Графиката е подобна на „Ъндъруърлд“. Всичко е изпипано както трябва. Лара Крофт прилича повече на реална личност, най-вече заради намаления бюст и закръглените бедра, които при появата на първите керъктър рендъри предизвикаха одобрителните възгласи на фен комюнитито.
Нещо да забравям? А, да – музиката! Ако сте играли трилогията на „Кристъл Дайнамикс“, парчетата ще ви се сторят познати. Явно Тролс Фолман е решил да почива на стари лаври, а дивелъпърите да спестят някой и друг долар в условията на глобална икономическа криза. Кийли Хоус, която отново заема очарователното си гласче на археоложката, се справя блестящо. Но, уви, не можем да кажем същото за Тотек и Золот. И двамата говорят като роботи, а от това посредственият диалог звучи още по-некадърно докаран. Великите реплики със сандвичи и ключалки от първия „Резидънт Ийвъл“ вече имат равностоен конкурент в лицето (или по-скоро в сценария) на не по-малко велики забежки с полата на Тотек и патетични монолози за унищожението на света. Както би казал Михаел Кеслер - „Лангвайлих“! ;-Р