ПРОИЗВОДИТЕЛ: Crystal Dynamics
ИЗДАТЕЛ: Square Enix
ЖАНР: Сървайвъл хорър, екшън адвенчър
ПЛАТФОРМА: PC, PS3, XBox360
ДАТА НА ИЗЛИЗАНЕ: 5 март 2013

Превю:
Инфо от P. Halliwell
F.A.Q. лист

Мнение:

І. Феновете на поредицата ТР чакаха дълго новото приключение на любимката си – цели 5 г. Изцяло променената Лара Крофт може да се хареса на някои, а други напълно да я отхвърлят, но едва ли ще има безразлични. Звучи като клише, извадено от ученически споменник, и може и така да е ;-)

ІІ. Младата 21-годишна Лара, наскоро завършила университета, предприема на пръв поглед обречено на неуспех морско пътешествие в търсене на древното царство Яматай. Към екипа й се включват ограничен брой характерни типажи, та да няма обидени обществени прослойки.  Имаме разглезена богаташка, нещастен отхвърлен смотльо, безскрупулен кариерист, недоволна негърка и индианец -спиритуалист.  Впечатление (приятно) веднага правят двамата шотландски моряци Рот и Грим. Въпреки че и те, също като останалите, са стереотипни образи, не са дразнители. Конрад Рот, както писах в новините, е озвучаван от Принца на Персия. Той е капитанът на кораба и за момента е най-близкото да баща, с което мис Крофт разполага. За да придаде многопластовост на личността на героите, Риана Пратчет е създала бекграунд сторита за всеки един от тях. До тук, много добре – почти като в Холивуд. Проблемът е, че тези лични истории наподобяват рандъм епизод от „Забранена любов” – прекалено мелодраматични, с връзка към главната сюжетна линия, клоняща към нула, предизвикващи презрително премрежване на погледа и превключване на друг канал.

Но да се върнем на археологическия круиз. Корабът се разбива на точното място – призрачен остров, който се оказва търсения Яматай. Оцелелите корабокрушенци обаче не са сами. Тайнственият остров е населен с неособено дружелюбни обитатели, които моментално се появяват и отвличат Ларината дружка Сам. Крофт трябва бързо да се научи да убива животни и хора, да бере диви плодове, да сглобява автоматично оръжие от скрап, да тича по заснежени склонове по потник и пр., и пр.

Като цяло сюжетната линия поддържа интереса и дори го градира до финала. Самият финал (разбулването на голямата загадка) е много предвидим и лично мен леко ме разочарова. Също така не очаквайте някакви УАУ плот туистове. Който е лош, си е лош. Който е съмнителен, евентуално става лош. Добрите избиват лошите, като задължително дават жертви за натрупване на драматизъм. Диалозите между героите не блестят с оригиналност, но има и доста добри, пък били и клиширани, попадения. Паралелът, който Матаяс прави между себе си и Лара, е определено едно от тях.

ІІІ. Графиката е много добра. Лара е прекрасна,  дори и цялата в кал, кръв и драскотини. Локациите са детайлни и красиви. Може дълго да останете загледани в разбиващите се в скалите вълни или в игрите на светлинните лъчи по различните повърхности. Огънят, който се явява и съществена част от геймплея, е достатъчно реалистичен. Имаме и удачна смяна на ден с нощ, като особено красив е периодът на залеза, когато всичко става оранжево. Визуализацията на вятър също е много впечатляваща.

ІV.  Саундтракът, композиран от Джейсън Грейвс, изключително добре приляга на случващите се събития и създава подходящата атмосфера. Почти всяка една мелодийка, била тя и поредната вариация на основната тема, си заслужава повторното самостоятелно прослушване. Воусоувърът обаче наистина е страхотен. С изключение на Матаяс, актьорският екип се справя повече от отлично. Да не кажа, дори по-добре от много по-известни и скъпоплатени холивудски звезди. Големи адмирации за Камила Лъдингтън, която скрива шапката на всички Кийлита, Минита и Анджелини. Нейното пресъздаване на Лара досега е най-доброто (поне за мен, де). Шотландците също са интересни образи, но за разбирането на техните реплики силно препоръчвам субтитри. Останалите герои също получават характерни дублажи. Всичко е изпипано докрай.

V. Акцентът е върху пуцаницата. Гробниците са опционални и са сложени колкото да оправдаят запазването на името. Въведени са и доста повтаряеми меле финишъри, с които Лара приключва кърваво житейския път на островитяните. Няма хелтбар, след определен период от време здравето се възстановява автоматично (което не значи, че не може да умрете). Геймплеят като цяло е значително приятен. Куиктайм ивентите не дразнят и не са толкова начесто, колкото много се оплакват из нета. RPG елементите лично на мен ми се виждат пълна загуба на време. Не гоня значки, а пък за какво, аджеба, са ми толкова GPS Cachе? Единствено проявих усърдие в събирането на документите, защото са полезни за разбиране на основната история. И определено кинематографичността на играта е огромен +.

Общо взето сингъл плеърът ми допадна много. Нещо, което не мога да твърдя за мултито. Мразя го. Първо, не можеш да ползваш всички герои, трябва да ги отключваш с ехр. Доста става забавно, когато в отборен мач попаднат 3 Саманти, да речем. Второ, персонажите могат само и единствено да спринтират за определено време и да се крият зад обекти, но не автоматично като в Sp-ито. Да не говорим за скачане, търкаляне или нещо друго (моя грешка, могат ги тия неща. Но е все тая, мудна работа.). Кофти управление, не ме кефи въобще.

Интерактивно: