Синематик – Видеолог1 Страница 1
КАЮТАТА НА ЛАРА – ПРИВЕЧЕР
Наблюдаваме видеолог; Виждаме Лара да се
навежда към видеокамерата, след като е натиснала бутона за запис и сяда на
леглото си.
ЛАРА
(Отегчена) Втори септември. Три седмици в открито море, нула открития, двадесет
хранения само с риба, петдесет случая, в които Рот фантазира за халба бира и
99%-ов шанс да се хвърля през борда от
пълна скука.
Поне го убедих, че единственото нещо,
което стои между него и бирата му е Драконовият триъгълник.
Лара се премества.
ЛАРА
(Презрително) Типичните фолклорни измишльотини за това място – неработещи
компаси, прокълнати кораби – но това са
само глупости и Рот го знае.
Лара се накланя леко към камерата.
ЛАРА
(С увеличаваща се възбуда) Близо сме до нещо, усещам го. Нещо невероятно. А
това не е ли все пак най-важното? Без него това ще е само едно хоби.
СЕЛО – НОЩ
Лара приближава селото, когато чува
близък вой на вълци и ръмжене. Последват изстрели и гласът на Рот, викащ от
болка:
РОТ (отдалече)
Аааа!
Лара са затичва към източника на звука. От другата страна на древен разрушен
мост, който се простира до плато на
върха на скален масив, може да види
битката между Рот и глутница вълци.
ЛАРА
(Към себе си, облекчена) Това е Рот. (Крещи) Рот, идвам!
Рот издава боен вик в отговор.
РОТ
Аааааааргххх!
Тя прекосява моста тичешком, а ние гледаме Рот, който седи на земята облегнат
на стената на руините. Държи изпразнен автоматичен пистолет във всяка ръка. Няколко
мъртви вълци лежат наблизо всред множество използвани гилзи. Очите на Рот са
затворени, зъбите му стиснати, но той очевидно е още жив. Единият от краката му
кърви от тежката рана. Лара влиза в кадър и приклеква до него.
ЛАРА
(Облекчена) Благодаря Ти, Боже, жив е.
Рот отваря едното си око, усмихва се и посочва оръжието си.
РОТ
(В болка) Бог няма нищо общо. (Усмихва се вяло) Радвам се да те видя, момиче.
Лара докосва раната на Рот и двамата потрепват.
ЛАРА
(Потрепваща) Съжалявам… сериозно са ранили крака ти…
Тя се оглежда наоколо за нещо, което да послужи като турникет. Ние се
фокусираме над Рот и чуваме Лара да раздира някакъв материал – може би от
дрехите на Рот или от нейните собствени.
РОТ
(Потиска болката) Изглежда по-страшно, отколкото е.
Лара започва да овързва крака на Рот.
ЛАРА
Виждал ли си се с другите?
РОТ
(В болка) Не.
Лара е стегнала турникет около крака на Рот. Той протяга ръка за помощ да се
изправи.
ЛАРА
(Шокирана) Какво правиш?
РОТ
Тези гадини ми взеха торбата с храна. В нея е предавателя от спасителната лодка.
Ако не си го върнем, няма да се измъкнем
от този проклет остров.
Лара посочва крака на Рот.
ЛАРА
(Притеснена) Трябват ти превръзка,
антисептик… морфин…
РОТ
Всичко беше в торбата…
ЛАРА
(Унило) ****.
РОТ
(В болка) Точно така.
Рот отново подава ръка. Лара му помага да се изправи и той поставя ръката си на раменете й. Той се
олюлява и припада, Лара почти губи равновесие, когато той се свлича на земята.
ЛАРА
(В паника) Рот!
Тя разтърсва лицето му.
ЛАРА
(В паника) Не ми го причинявай, йоркширско копеле такова!
Проверява пулса му.
ЛАРА
(Леко успокоена) Поне е още жив.
Лара се изправя и поема дълбоко въздух. Оглежда се наоколо преди да провери
земята. Очите й проследяват вълчите следи, водещи в една посока и се изправя.
ЛАРА
(Лека паника) Господи, какво правя?
Синематик – Село2
СЕЛО – НОЩ
Лара се връща при Рот и го намира да лежи все още в безсъзнание до огъня.
Лара поставя предавателя и аптечката до
Рот и започва да работи.
ЛАРА
(Съсредоточена) Така, сега ще те поправим.
Рот се събужда. Изправя се седнал. Лара седи на известно разстояние, взирайки
се в огъня.
РОТ
Не е зле. Откъде млада дама като теб се е научила на това?
ЛАРА
Нощни смени в „Деветте камбани”. Вълците са нищо в сравнение със счупени
бутилки.
Рот поглежда към предавателя.
РОТ
Взела си го. Добра работа.
ЛАРА
Предполагам, планът е да го използваме от радио кулата?
Виждаме централния планински връх.
РОТ
Ще имаме по-голям шанс за излъчването на чист сигнал във всички посоки.
Рот пъшкя, докато премества ранения си крак, Той поглежда към върха, после към
крака си и накрая към Лара.
РОТ
(Нежно) Лара. Трябва да изпратим SOS, а аз не мога да се катеря.
Лара се взира в огъня.
ЛАРА
(Унило) Страхувах се, че ще кажеш това.
Рот се протяга и потупва Лара по рамото. Тя се обръща към него – на лицето й е
изписана тревога.
РОТ
Можеш да се справиш, Лара, все пак си Крофт.
ЛАРА
(Слабо) Не мисля, че съм такъв Крофт.
РОТ
(Окуражително) Разбира се, че си. Просто още не го знаеш.
Рот се протяга и взима пръчката си за катерене. Поставя я на земята между тях. Лара
я гледа за малко , неуверена в способностите си.
ЛАРА
(Със смело лице) Да се надяваме, че се уча бързо.
Когато тя посяга към нея, Рот я хваща за
китката нежно.
РОТ
(Нежно, но строго) Бъди внимателна, Лара.
Рот пуска ръката й и Лара му кима преди да се изправи и да си тръгне.
Тя изчезва в мрака без да каже и дума.
Източник: Siliconera